Неон

Емил Христов

Толкова дълго продължава този ден,
фотоните преминават през тялото ми
и губя цвета си.

Ставам прозрачна и гладка като диамант
или обикновено шлифовано стъкло,
парче кварц.

О, няма нощ и е изключено да ме открият,
сестрите ми отдавна са прозирни
или са спомен вече.

Оставено е осветлението включено,
очите ми са хлътнали в главата,
но виждам още:

пред мен вода, зад мен вода, над мен,
под мен, вода навсякъде, където
стига погледът,

експлозия от тишина и електрони,
хрилете ми са още бледо розови
кристални жички,

гръбнакът ми пропуска електричество,
мехурът ще се пръсне от енергия,
Сърцето свети.