Емил Христов

поезия

Литературен клуб | арт група „Устата“ | страницата на автора

 

Неон

 

Емил Христов

 

 

Толкова дълго продължава този ден,
фотоните преминават през тялото ми
и губя цвета си.

 

Ставам прозрачна и гладка като диамант
или обикновено шлифовано стъкло,
парче кварц.

 

О, няма нощ и е изключено да ме открият,
сестрите ми отдавна са прозирни
или са спомен вече.

 

Оставено е осветлението включено,
очите ми са хлътнали в главата,
но виждам още:

 

пред мен вода, зад мен вода, над мен,
под мен, вода навсякъде, където
стига погледът,

 

експлозия от тишина и електрони,
хрилете ми са още бледо розови
кристални жички,

 

гръбнакът ми пропуска електричество,
мехурът ще се пръсне от енергия,
Сърцето свети.

 

 

Електронна публикация на 09. ноември 2006 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]