Емил Христов

поезия

Литературен клуб | арт група „Устата“ | страницата на автора

 

Dvi-ja

 

Емил Христов

 

 

на Юнас Гардел

 

Енимъл планет съобщава, че такива същества са рядкост,
резултат от мутация, и видоизмененият труп събира куп учени
около масата за аутопсия, където ще се състои важен преход
в опознаването на змийския геном и влиянието на радиацията
върху половите клетки и деленето, зиготата и така нататък.

 

На пръв поглед главите са разположени съвсем симетрично
в двата края на дългото цилиндрично тяло, покрито с люспеста
лъскава кожа, която предстои да бъде прецизно разрязана
по дължината на гръбнака, за да разкрие подробности за змията,
озадачила света в началото на век, от който нищо не се очаква.

 

Раздвоени езици, редовен брой зъби, неотровни жлези и разтегливи
глътки, хранопроводи се срещат в общ стомах с двоен обем,
способен да побере едър бозайник от разреда на чифтокопитните,
няколко метра черва, грамадна клоака с белези на два пола
и още няколко феномена в чудатото тяло върху осветената маса.

 

От всичко най-много изненадва сърцето, двукамерно и необяснимо
едро, което след многократно претегляне на бялата медицинска везна
заковава точно два килограма и хвърля в смут факултета по зоология
на пхенянския университет за природни науки, а и цялата световна
общественост, дори религиозни водачи, философи и така нататък.

 

Змията с две глави умряла, придвижването й било затруднено,
тялото й било огромно и тлъсто, хранели я почти непрекъснато,
защото била най-голямата атракция за гостите на терариума в Пхенян,
сърцето на влечугото се пръснало, не издържало на холестерола
и обездвижването единственото сърце на двуглавия тигров питон.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. ноември 2006 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]