Емил Христов

поезия

Литературен клуб | арт група „Устата“ | страницата на автора

 

Кетъринг

 

Емил Христов

 

 

На М. Калинова

 

Върнаха се имената.
Както сме оформени, така е трябвало.
Когато са почнали да ни наричат
и ние с тях - да наричаме,
тогава е било началото.

 

……………

 

Днес всички образи превръща в прилепи,
що се бият о стъклото на къщата.
Опитът със къщите съветва:
Да си я държиш добре заключена,
щото да не ти влязат с взлом,
да разхвърлят, разбъркат и накрая
срутят.
Да се не заключиш изотвътре,
че сам ще си разхвърлиш и разбъркаш,
ей тъй - докато търсиш ключа,
и ще се срутиш във основите;

 

подобно турена във зида сянка
ще се разлееш.
Да ти е притча домът и да го обхождаш
                                                              докрай.
Дума да няма
излишна,
да го знаеш цял.
Можеш да го населваш, ама да го не пре
                                                                         населиш;
да вземеш куче пазач!
А ако се наложи, ще му намислиш история.
Така най-лесно се помисляла къщата…
… но да не й забравиш адреса,
че в тоя град има хиляди същите.

 

 

Електронна публикация на 21. февруари 2006 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]