3 ноември 2003^*

Емил Христов

Помислих си, че си ти, виждайки го
така нежно положил се
     (по М. Калинова)
така крив и почупен
     (според някаква колежка словачка)
на паважа пред Фантастико
в моя квартал
във въображението си
и се сепнах за миг
колко съм ти дал
колко си взел
за да напиша какво би било, ако си ти
или да кажа
че понякога ме е страх
да не се загуби
защото и без друго трудно го намирам
че малко ме е страх от смъртта
докато си те представям
нежно положил се и как те напъплят
опулени, съчувстващи и състрадаващи
онези същите
и сега ти се обаждам
да чуя ало и да затворя
щото не теб, а друг оплаквам
дето лежи крив и почупен
фантастично нежен, положил се
в мен