Емил Христов

поезия

Литературен клуб | арт група „Устата“ | страницата на автора

 

3 ноември 2003*

 

Емил Христов

 

 

Помислих си, че си ти, виждайки го
така нежно положил се
     (по М. Калинова)
така крив и почупен
     (според някаква колежка словачка)
на паважа пред Фантастико
в моя квартал
във въображението си
и се сепнах за миг
колко съм ти дал
колко си взел
за да напиша какво би било, ако си ти
или да кажа
че понякога ме е страх
да не се загуби
защото и без друго трудно го намирам
че малко ме е страх от смъртта
докато си те представям
нежно положил се и как те напъплят
опулени, съчувстващи и състрадаващи
онези същите
и сега ти се обаждам
да чуя ало и да затворя
щото не теб, а друг оплаквам
дето лежи крив и почупен
фантастично нежен, положил се
в мен

 

 

* някой го уби с колата си в моя квартал

Електронна публикация на 21. февруари 2006 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]