Св. Богородица на цветята

Емил Христов

Позата на сътворяващата се сама:
     ръцете между коленете
     и жестовете, дето крият себе си
     онази висша форма на естетика
     да си си майка
     да си си бог
     да се съдържаш -
     съсъд на всичката си страст
     да не разпръснеш
     никога страха си никъде страха
     не се побира в по-малкия обем
     на други глезени и други ходила
     (в четирийсет и трети №)
е съвършенството
да се обема пространството,
да се изпълни докрай,

но да остане цяло.
Така изчезват границите и сам си граница.
А богородиците с многото си имена
кръщават
цветните градини,
където са отраснали децата им
със слабички телца и дълги крайници,
каквито са красиви и завършени,
защото са желани предостатъчно,
ей туй е съвършенството на майчинството -

   да си убил баща си, преди да се родиш.