Емил Христов

поезия

Литературен клуб | арт група „Устата“ | страницата на автора

 

Св. Богородица на цветята

 

Емил Христов

 

 

Позата на сътворяващата се сама:
     ръцете между коленете
     и жестовете, дето крият себе си
     онази висша форма на естетика
     да си си майка
     да си си бог
     да се съдържаш -
     съсъд на всичката си страст
     да не разпръснеш
     никога страха си никъде страха
     не се побира в по-малкия обем
     на други глезени и други ходила
     (в четирийсет и трети №)
е съвършенството
да се обема пространството,
да се изпълни докрай,

 

но да остане цяло.
Така изчезват границите и сам си граница.
А богородиците с многото си имена
кръщават
цветните градини,
където са отраснали децата им
със слабички телца и дълги крайници,
каквито са красиви и завършени,
защото са желани предостатъчно,
ей туй е съвършенството на майчинството -

 

   да си убил баща си, преди да се родиш.

 

 

Електронна публикация на 21. февруари 2006 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]